- Тип на дървесинаДъб
Дъбът (Quercus) е роддвусемеделни растения, включващ няколкостотин вида широколистнидървета и храсти.Той е покритосеменно растение. Разпространен е в Северното полукълбо от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Плодовете на дъбовете са тип орех, наричани жълъди. Представителите на рода в България включват между 7 и 15 вида. Броят на видовете варира, защото предвид голямата изменчивост на някои от видовете (напр. летен, зимен и космат дъб) са описвани и по-голям брой видове (таксони).
Обикновеният дъб (Quercus robur или наричан още "летен дъб") расте в низините и равнините като лимитиращият фактор за неговото разпространение е дълбочината на почвата. Зимният дъб (наричан още горун) расте в по-високите части и определя горната граница на дъбовия пояс в България (средно около 1000 m надморска височина). Той достига до 20 метра, а обиколката му е 8,6 метра. Живее между 500 и 1000 години. Плодовете му са жълъди, които падат през есента и често служат за храна на дивите свине. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.
Известни са две разновидности на обикновения дъб - ранен и късен. Ранният се разлиства през април и листата му окапват през зимата докато при късния разлистването става 2-3 седмици по-късно и листата на младите растения се запазват на дървото през зимния сезон.